Техники да укротим агресията и да не крещим на децата

Защо не трябва да крещим на децата и как да се постараем да отгледаме от тях психологически здрави хора, разказва професорът по психология Джонис Уеб.
„Спри да плачеш и, моля те, най-накрая си обуй обувките, вече 10 минути ти се моля!“ – крещи баща на 6-годишния си син. И всеки път, когато той казва нещо подобно, някъде в душата му се появява безпокойство. В паметта му нахлуват милион подобни ситуации, когато тридесет години по-рано точно така е крещял баща му.

Съзнателно или не, но през годините си носим спомените за това как родителите ни са разговаряли с нас, когато сме били деца. Чуваме тези думи в главата си отново и отново, но никога не се обръщаме към някого по този начин.

Докато не станем родители. Защото се оказваме в ролята на нашите майка и татко, и в същото време усещаме чувствата на детето си. Това може да бъде доста болезнено, особено ако сме сериозни и действително искаме да станем добри родители.
„Хайде, приключвай вече!“
„Не бъди дете!“
„Престани да плачеш!“
„Върви си в стаята и остани там, докато не се успокоиш!“
„Я не ме разигравай!“
„Ти тъп ли си?!“
„Ама, че си прасе!“

Тези и подобни фрази изскачат от нас като стрели. Произнасяме ги автоматично, без да се замисляме откъде са се взели. Тук трябва да проявим разбирането, че по този начин ние просто игнорираме или принизяваме емоциите на детето си и повтаряме онова, което родителите ни са правили с нас. В крайна сметка не е лесно да осъзнаем важността на своите и чуждите чувства, ако родителите ни не са ни научили на това.

Съвременната психология ни учи на определени техники, които ние, родителите, можем да отреагираме на чувствата на нашите деца, като се постараем по възможност да не ги травмираме. Но, уви, много от нас не знаят тези техники. И вината не е наша.
За да разберете как трябва да говорите с детето си, следвайте тези 4 правила:

1. Спрете и издишайте
Вместо да осъждате поведението на детето, опитайте се да разберете как то се чувства в дадения момент и говорете за това.

2. Намерете причината
Помогнете на детето да разбере, че едно или друго чувство е възникнало заради конкретна причина, и му дайте да разбере, че това е важно за вас.

3. Съпреживявайте
Опитайте се да погледнете на ситуацията през очите на детето си и да усетите възникналите у него емоции. Това създава момент на единение с него, което е невероятно ценно за вашите отношения.

4. Научете детето да владее емоциите си
Помогнете на малкото да научи да управлява емоциите си. Установете граници, ако ситуацията го изисква.

За да видим как работи това, нека отново хвърлим поглед към 6-годишното момче и баща му. Таткото вече е готов да излезе от вкъщи. Но момченцето плаче, вместо да си обуе обувките. Въпреки че ще закъснеят за училище, бащата сяда до детето и пита: „Какво става, приятел? Защо си разстроен?“

„Не харесвам тези обувки! Мама каза, че ще ми купи нови, но не го направи!“, крещи детето и рита обувките. Бащата леко се замисля и пита: „Сърдиш се на мама за това, че не е успяла да ти купи нови обувки?“„Къде е тя! Искам нови обувки!“ – казва момчето, но вече по-скоро печално, отколкото капризно. „Знам, че си разстроен заради обувките, вече си ги износил. Но си мисля, че също си разстроен, защото мама ти липсва – няма я цели три дена. На мен също ми липсва“, казва бащата. В този момент, усетило съчувствие, момчето през сълзи пита: „Тя кога ще се върне?“ „Утре, - казва бащата с успокояващ тон. – Заедно ще отидем да хапнем пица, а по пътя ще влезем в магазина за обувки. Можеш ли да се помъчиш още един ден с тези твои бойни другари?“

Казвайки това, бащата изтрива сълзите от лицето на детето, което се чувства много по-спокойно, защото усеща, че са го разбрали и го подкрепят. „Добре, хайде, моля те, донеси обувката, която ритна. Нека да се разберем да не хвърляме вещи, когато сме ядосани. Вместо това можем да поговорим, нали?“ Момчето кима съгласно с глава и се обува. Двамата бързат за училище, момчето влетява вътре буквално преди биенето на звънеца, но таткото разбира, че този разговор е бил абсолютно необходим.

В тази ситуация бащата е използвал всичките четири правила. Той не игнорира чувствата на сина си и намира причината за тях, съчувства на детето и установява рамки на поведение, като въвежда правилото да не се хвърлят вещи, когато някой е ядосан, а да се говори.

Освен това бащата прави още едно важно нещо: не пренася атмосферата на емоционално пренебрежение, в която е израснал, върху своите деца. Когато синът му порасне, и у него се появят собствени деца, същите тези четири правила ще станат толкова значителна част от жизнените и емоционалните му навици, че ще ги предаде на малките си по естествен начин. И така това знание ще се предава от поколение на поколение.

По този начин бащата, работейки над себе си в стремежа си да стане добър родител, не само че се променя, но променя и бъдещето.

По материали на: woman.rambler.ru